Злато

Златото (на латински: Aurum) е химичен елемент, мек метал. Номерът му в периодичната система на елементите е Z = 79 и се отбелязва с Au. Има един устойчив изотоп с атомно тегло 197. Известни са 18 радиоактивни изотопа на златото с атомни тегла от 190 до 203. Чистото злато е светложълто, блестящо, меко и пластично. Може да се драска с нокът. Поради голямата си пластичност може да се изтегля на много тънка жичка или фолио. Един грам злато се изтегля на жичка дълга 3 km. Златното фолио може да е дебело 0,0001 mm. Това фолио пропуска светлина, със зеленикав цвят. Златото е добър електро и топлопроводник. Златото има ниска химическа активност, не взаимодейства с киселини и основи, не се окислява. Влиза в реакция с халоген, царска вода и живак .

Златото се използва за пари, много държави основават паричната си система на златото. Обикновено сплавено с други метали се използва в бижутерията, керамиката, електротехниката, за зъбни протези. Някои съединения се използват за лекарства. Колоидни разтвори на радиоактивно злато се използва в радиотерапията.

Сплави на златото
Златото се сплавява със

  • сребро-тогава цветът му избледнява
  • мед-придобива по червеникъв оттенък
  • желязо
  • платина (има бял цвят и за това се нарича още и "бяло злато")


Характеристики

  • Плътност: 19300 kg/m3
  • Температура на топене: 1064 oC
  • Коефициент на линейно разширение: 0,0000142 K-1
  • Коефициент на обемно разширение: 0,0000426 K-1
  • Специфична топлоемкост: 128 J/(kg*K)


За междубанков обмен и международна търговия се използват кюлчета с форма на монета или кубче от 99,99 % чисто злато с тегло 1 златарска унция = 31,1 g.

Най-често използваното кюлче злато е с маса 1 kg и форма, близка до паралелепипеда.

Най-голямото кюлче злато е изработено в Япония на 15 декември 1999 г. и е закупено 5 дни по-късно. То също има формата на паралелепипед и е с размери 40,5/19,5/16,0 cm и маса 200 kg.

Интересни факти

Златото и медта са първите метали, обработвани от хора. Най-старото находище в света, където е намерено ОБРАБОТЕНО злато, се намира в България, недалеч от Варна. Датира отпреди 5 000 г.пр.Хр.!
Атомът на златото съдържа 79 електрона, 79 протона и 79 неутрона. 79-те протона определят 79-тото му място в периодичната таблица. Вляво от златото в таблицата е платината със 78 протона, а вдясно е живакът с 80. Над златото в таблицата е мястото на среброто с 47 електрона, а над среброто е медта с 29. Отляво на медта е никелът с 28, а отдясно – цинкът с 30.

Символът на златото е Au, което идва от “aurum”, което значи „тлеещ залез” на латински.

Златото е много плътно. Ако в един кубичен метър, при дадени условия, водата тежи един тон, то в същия кубичен метър ще се поместят 19,3 тона злато.

След среброто, златото е най-отразяващият метал, а след медта – най-електропроводимият. Той отразява както инфрачервеното (топлината), така и ултравиолетовото излъчване. Заради тези си свойства се използва при направата на стъкла за сгради, като не само рефлектира слънчевата топлина през лятото, но и топлината отвътре (не я пропуска през прозореца), през зимата.

Отличната електропроводимост на златото и свойството му да не корозира, го прави идеален материал за направата на контакти, които ТРЯБВА да работят на всяка цена, дори и в най-корозираща атмосфера. Пример – в космическата совалка всичките и контакти са златни.
Името „Gold” (злато) е усвоено в английският език от индоевропейската дума „Ghel”, която значи „жълт”.

Златото е най-мекият, разтегливият и ковък метал от всички. От една тройунция злато (приблизително равна на 31 g), може да бъде изтеглена жица дълга 80 km или да бъде изкован тънък лист с площ над 9 m2.
В природата златото най-често се бърка с минерала пирит. Поради тази причина пиритът е бил наречен „златото на глупака”. Разликата между златото и пирита се установява лесно. Остър предмет (нож), поставен върху пирита и ударен с чук, ще го надроби, а в златото ще остави дълбока следа от острието. Освен това, пиритът кристализира по различен начин.

Златото е навсякъде в природата, но не навсякъде е в количества, икономически изгодни за извличане. Намира се най-често депозирано в скали или във вид на „жили”, на всякакви дълбочини под земната повърхност. Когато е депозирано в скали на повърхността или близко до нея, скалите биват взривявани, натрошени на ситно и след това, по химичен път, се извлича златото.

Когато е на жили, те се проследяват по дължината им. Най-дълбоките мини за добиване на депозирано в жили злато са в Южна Африка на дълбочина над 3 km под земята. На такава дълбочина температурата може да достигне до 65 0С. Мините се охлаждат от най-мощния климатик в света, построен специално за целта.

Освен в жили, злато се намира и по повърхността на земята. Най-често по корита на реки, промито и довлечено от буйни води, между речните камъни и чакъл. Може да е ситно, примесено с пясък и глина, но може и да е на едри парчета. Най-едрото монолитно парче злато, намерено до сега, тежи 2280 тройунции, равняващо са на над 68 килограма. Намерено е било на 5 февруари 1869 г. покрай черен път в щата Виктория, Австралия.

Най-големият откуп, предложен някога за освобождаване на затворник, е бил даден през 1532 г., когато испанците залавят водача на инките Атахуалпа. За да го пуснат, той им е предложил злато, което би запълнило стая с размери 7 метра дълга, 6 метра широка, с височина човешки бой. Испанците се съгласяват, но след като взимат златото, убиват вожда въпреки договорката.

Когато е във вид на прах, златото се извлича с помощта на живак. Живакът образува амалгама със златото. След това златото може да се извличе от живака с помощта на картофи, като се използва фактът, че живакът се изпарява, а златото – не. Подобна е била практиката на единичните златотърсачи. Един картоф се разрязва на две половини, след което се издълбава малка дупка в средата, където се слага живакът, примесен със златото. Двете половини се съединяват и картофът се слага в огън. От високата температура живакът се изпарява, но парите не излизат извън картофа, а се абсорбират от него. В центъра на картофа остава освободеното злато.

Всичкото злато, добито от хората до сега, би се поместило в куб с размери 202020 метра, с тегло около 145 000 тона. Един тон би се поместил в куб с размери от 37 cm.

Златният резерв на САЩ сесъстои от около 7 750 тона злато, повечето от което се съхранява във Форт Нокс (Fort Knox, “Укреплението Нокс”) и което при цена от $400 на тройунция (31,2 грама) се оценява на около 100 милиарда долара.

„Златните” олимпийски медали са излети от 92,5% сребро с 6 грама злато, прибавено като украса на медала. Сребърните медали имат същото количество сребро, но без златото. Бронзовите са сплав от мед и цинк.
Най-големият обир на злато е станал през 1983 г. в Англия, от летището Хийтроу. Крадците са успели да откраднат 6 800 златни отливки на обща стойност от 25 милиона лири стерлинги.

За най-големи майстори-златари на всички времена са признати двама души - Петер Карл Фаберже и Бенвенуто Челини.

Петер Карл Фаберже (1846 – 1920) е бил придворен бижутер към руския царски двор. Направил е много забележителни бижута през кариерата си, но е най-известен с „великденските си яйца”. За първи път става известен заедно с брат си Агатон по време на първата всеруска изложба на бижута в Москва през 1882 г., където двамата братя печелят златен медал. Цар Александър III подарява първото великденско яйце на жена си Мария през 1885 г. Тя е толкова възхитена от подаръка, че цар Александър поръчва на Фаберже да прави по едно яйце всяка година за подарък на Мария, до неговата смърт през 1894 г. След смъртта на цар Александър III на престола се възкачва синът му Николай II, който поръчва да се правят не по едно яйце на година, а по две - едно за майка му Мария и едно за съпругата му Александра. Традицията продължила до 1914 г., когато положението в Русия станало нест